spot_img
Още

    Тодор Шишков

    Тодор ШишковПрез 2013 г. се навършват 180 години от рождението на търновския учител и книжовник Тодор Николов Шишков.

     

    През 1851 ­ – 1852 г. учителства в родното Търново, а от 1853 – ­ 1860 г. ­ в Стара Загора. През 1865 г. завършва “Колеж дьо Франс” в Сорбоната в Париж, издържан от д-р Петър Берон. Там слуша лекции при известните публицисти Емил дьо Жирарден и Е. Р. дьо Лабуле. От 1871 до 1873 г. е назначен в Цариград, а после – ­ в Сливен, след което отново учителства в Търново.
    Тодор Шишков сътрудничи на периодичните издания “Цариградски вестник”, “Български книжици”, “България”, “Дунавски лебед”, “Време”, “Македония”, “Право” и др. Дописките му са за театъра, жените, литературата, географски, методически, правописа, както и за издирването на народни песни.

    През 1855 г. превежда от френски език и издава “Малка енциклопедия или първоначални познания за децата”, която претърпява три издания. През 1860 г. пък издава “Първа храна за човешкия ум, школска и домашна книга за децата”, преведена от гръцки език.

    През 1869 г. като директор на училищата в Търново съставя “Наръчен учебник на начална математика в три курса; аритметика, алгебра и геометрия за народните ни училища”. През 1872 г. написва “Начална българска граматика”, а на следващата година съставя “Елементарна словесност в два курса”, към която има приложение “Кратък исторически обзор на българската литература”. Кореспондира с Н. Павлович по въпроса за изработените от него икони. Същата година в книгопродавницата на Ив. Момчилов се отпечатва написаният от Шишков учебник в две части “История на българския народ”. Превежда и съставя по Х. Траудцен историческата драма “Велизарий”. Същата година издава “Не ще може (или Глезен Мирчо)”, а по-късно – ­ “Странствованията на Телемаха” от Фенелон ­ превод; “Малък Робинзон”, “Съкратение на френската граматика”, “Разговори българо-френски”, “Малка българска история”; “Начала от космография”, “Зоология” и “Чичо Томовата колиба”. До 1874 г. издава девет преводни и съчинени от него книги.

    След Освобождението продължава книжовната си дейност. Работи като прокурор във Варна и Шумен и като председател на Окръжния съд в Свищов.

    Умира през 1896 г.

    Предишна статияКръстьо Пишурка
    Следваща статияРачо Стоянов – творец хуманист

    Още от същата категория

    spot_img

    Препоръчано

    spot_img